Защо говорим за енергийна ефективност при сградите? В момента единици са контрагентите на имотния пазар, които се интересуват от този показател. Законодателството в България изисква паспорт за енергийна ефективност за всяка сграда. Строителите се съобразяват и изчисляват проектите на сградите, вида на фасадите, дограмата, инсталациите, за да покрият изискванията на законодателя. Всъщност да направиш високоенергийно ефективна сграда, има своите предизвикателства. На първо място, разходите за строителство на сграда с енергийна ефективност „клас А“ са значително по-големи от тези с енергиен „клас B“. Единици са купувачите, които се интересуват от този показател. Някои банки започнаха да кредитират с по-ниска лихва сгради с висока енергийна ефективност, но все още опитите за налагането на такъв тип строителство са много плахи. При луксозните сгради с вентилируеми фасади се постигат доста високи показатели, които покриват изискванията за „клас А“. Цената на имотите в тези сгради е доста по-висока от средната за пазара. Друг е въпросът, че цената се определя по-скоро от локацията, а не от качеството на строителството. Остава въпросът, как по-достъпните сгради да покрият високите критерии за енергийна ефективност. Защо е нужно да се интересуваме от това? България като член на ЕС е длъжна да спазва всичките му директиви.
През 2010 година ЕС прие първите си директиви за енергийната ефективност на сградите (2010/31/ЕС), които промени през 2018(2018/2002/ЕС) и 2020 година (2020/884/ЕС). Причината е проста - при потребление на електроенергия се отделя CO2. В момента 30% от потреблението на електроенергия в ЕС е от отоплението и охлаждането на сградите в него. Това означава, че с по-високо енергийно ефективни сгради ще имаме освен по-ниски сметки за отопление и охлаждане, по чист въздух и по-зелени градове. В бъдеще очакванията са за намеса на законодателя за насърчаване за подобряването на енергийната ефективност на сградите с по-високи данъци за ниско енергийно ефективните сгради. Банките ще вземат под внимание все повече енергийната ефективност при оценката на имотите, които служат за обезпечение. Какво трябва да се знае за сградите с висока енергийна ефективност. Енергийната ефективност на сградите се измерва по скала от А до G, като с енергийна ефективност клас А са сградите с най-ниско годишно потребление на електроенергия за отопление и вентилация 48-95 KWh/m2, а с енергийна ефективност клас G са сградите с най-високо годишно потребление на електроенергия за отопление и охлаждане с потребление по-голямо от 435 KWh/m2. Има и сгради с потребление на електроенергия за отопление и вентилация по-малко от 48 KWh/m2, които попадат в клас А+. Има и пасивни сгради, които са с годишно енергийно потребление под 18 KWh/m2, но те не са обект на този материал. За да бъде една сграда с висока енергийна ефективност е добре да попадне в клас А и тук възниква въпросът, от какво зависи енергийната ефективност? Отговорът е от вида на строителните материали, с които се изгражда сградата. Ще започна с панелното строителство. При този вид строителство поради дебелината на панелите от 7 сантиметра, можем да твърдим, че тези сгради са с най-ниска енергийна ефективност сред жилищните сгради. След саниране на тези сгради, енергийната им ефективност ще бъде в клас C, т.е. годишното потребление за електроенергия ще бъде 191-240 KWh/m2. При старите тухлени сгради, които са санирани и новото строителство, енергийната ефективност е в клас B, с потребление на електроенергия за отопление на годишна база 96-190 KWh/m2.
За да бъде сградата с енергийна ефективност клас А, инвеститорите трябва да вложат по-различни материали в строителството на сградите си. Ще започнем с топлоизолацията. Тук има две основни решения, от една страна вентилируема фасада с троен стъклопакет дограма, което е по-скъпото решение. Друг начин е топлоизолация 20 см. и същия клас дограма, което е по-евтиното решение. Предизвикателството е класа на изолацията и монтажа на дограмата. Повечето строители монтират дограмата в самия зид, което води до големи топлозагуби от уплътнителната пяна, с която се монтира дограмата. Следвайки немския модел, някой строители започнаха да монтират дограмата в изнесена рамка в самата топлоизолация, което значително намалява топлозагубите на сградата. Друго предизвикателство пред сградите с най-висок енергиен клас е, че те на практика са запечатани, т.е при тях е необходима система за доставяне на свеж въздух от външната среда. Тези системи се наричат рекуператори и се използват предимно във високия клас сгради и офис сградите. Причината е, че са на доста висока цена, което оскъпява строителството. През последните години се появиха такива системи, които обслужват отделните апартаменти в сградите и дори отделните апартаменти, които са значително по-евтини и се използват вече от някои строители. В заключение можем да кажем, че с повишаването на електроенергията, купувачите на имоти все по-често ще се интересуват от енергийната ефективност на сградите, в която се намират имотите, обект на техния интерес. Все пак за 10 години собственикът на един саниран панелен апартамент от 100 кв.м. би харчил с около 15000 евро повече за отопление и охлаждане от собственика на същата квадратура в сграда с клас на ефективност А.